Вицове за Лекари

Пациент се оплаква на

Пациент се оплаква на психиатъра си:
– Докторе, по цяла нощ сънувам някакви странни сънища! Сънувам, че някакви мишки играят футбол
– Ето ти едни хапчета, ще ти помогнат.
– А може ли да започна да ги пия от утре?
– Защо?
– Довечера им е финала.

Един човек отива при

Един човек отива при доктора.
– Докторе, нещо ми хлопа дъската!
– Ами защо си дошьл при мен? Отиди при дърводелеца.

– Докторе, – казва

– Докторе, – казва пациентът, – хората смятат, че мога да им чета мислите. Това много пречи на контактите ми. Нямам вече нито един приятел. Какво мислите за това?
– Хайде, хайде, не се занасяйте! Много добре знаете какво си мисля!

При психиатъра нахлува нервен

При психиатъра нахлува нервен пациент:
– Вие сте крадец, разбойник, бандит, грабител! Месеци наред ме заблуждавахте и ми разказвахте, че съм болен от шизофрения и неврастения и всичко това, за да ми измъкнете колкото се може повече пари. Унищожихте ме финансово, а нищо не направихте за здравето ми!
– Каква неблагодарност – кротко отвръща психиатърът. – Като си помисля само, че дадох вашето име на моята нова яхта…

При психиатър човек се

При психиатър човек се оплаква от проблемите си.
– Имате ли роднини? – пита психиатърът.
– Да, брат-близнак. Никой не може да ни различи. Всеки път, когато моят брат направи някакво безобразие, обикновено наказваха мен. Като пораснахме, веднъж го осъдиха на две години затвор, но бях принуден да ги излежа аз. След излизането ми от затвора се сгодих за прекрасна, сладка девойка, ала той се ожени за нея. Сега обаче му отмъстих, само, моля ви, докторе, не казвайте на никого: миналата неделя аз умрях, обаче погребаха него!

В аптеката:

В аптеката:
– Дайте ми някакво сънотворно, но да не е много силно.
– Ето ви това, от него изобщо няма да можете да заспите.

Отива един при лекаря.

Отива един при лекаря.
– Докторе, от известно време пърдя непрекъснато, всяка минута. Вярно, нито се чува, нито мирише, но все пак това ме притеснява.
Лекарят му предписал хапчета.
След една седмица.
– Докторе, продължавам да пърдя. Пак нищо не се чува, но започна ужасно да мирише.
И докторът:
– Добре, обонянието оправихме, сега да видим ушите…