Вицове за Стилове

Червената шапчица, Анди Уорхол

Червената шапчица, Анди Уорхол
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Мастило за копринена щампа върху синтетични полимерни бои на платно с размери 206 х 145 см.
Частна колекция
С разрешение на "Фелдман Файн Арт Гелъри", Ню Йорк.

Червената шапчица, разказана от

Червената шапчица, разказана от програмист
Още докато е под DOS юзера "Mother" подава сигнали към шината на Червената шапчица да копира малко банички в директорията на старата версия Баба 1.2. Червената шапчица започва незабавно да отделя процесорно време за обработка на сигнала и копирането. Но в това време се оказва, че в оперативната памет се е намъкнал вируса "Вълк" версия 2.11, и започва да чете хекс-кода на Червена шапчица. Така Червената шапчица преминава в режим на времеделение и процесора й започва да работи по-бавно. Вълкът, който е ъпгрейдвана версия, (добавена му е командата Search) се оказва с по-голяма производителност и пръв файндва архивните копия на Баба 1.2 и дава ирейз на цялата версия на Баба 1.2. Вълкът настанява свои файлове в директорията, която остава със същото име и така си осигурява свободен достъп до архивите на Червена шапчица. При достигането на обработените данни на Червена шапчица, той ги делейтва, като игнорира опитите й да ги разпознае от архива.
Обаче в това време антивирусния пакет, последна версия "Ловец" 6.29, снабден с ъпгрейдавана версия за унищожаване на вируси "Автомат Калашников 4.7", открива вируса Вълк и го изтрива, като го маркира като бед сектор. По-нататъка Ловец 6.29 ъндилейтва успешно изтритите фаилове на Баба 1.2 и Червена шапчица, които остават годни за по-нататъшна експлоатация.

Червената шапчица, Дан Симънс

Червената шапчица, Дан Симънс
– Как се казваш? – попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора.
– Гарнет, – рече сънят му, – или Ръбикъп, както повече ти харесва.
– Гарнет, – прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. – Това Хиперборей ли е?
– Да.
– Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори?
– Клонките на кленовете те поеха в последния момент.
– Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах?
– Погрижих се за това.
– Какво е това място?
– Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! – рече Гарнет-Ръбикъп.
Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…