Начало / Любими герои (страница 30)

Вицове за Любими герои

Вицове за любими герои от реалния и измисления свят – вицове за Иванчо и Марийка, Чък Норис и още…

Иванчо много обичал като

Иванчо много обичал като види някой наведен да му слага среден пръст. Като умрял бил разпределен за рая.
Тъкмо се навел Свети Петър да му отключи райските врати и Иванчо по навик му направил номера със средния пръст.
Това страшно ядосало Светиите и решили да го изпратят за наказание в ада. Предават го на дяволите да го варят в казана.
След известно време главния дявол отишъл да види как върви наказанието на Иванчо и какво да види: дузина дяволи се въртят около казана и нито огън, нито пара.
– Защо не гори огъня?
– Ами я се наведи ти да го да го запалиш.

Марийка отива при Иванчо,

Марийка отива при Иванчо, и (поглаждайки се многозначително по корема) му казва:
– Честито, ще ставаш татко!
– Така ли? И коя ще е майката?

– Деца – изправя

– Деца – изправя се учителката, – кой ще каже какви пари имат американците? Гошко?
– Долари, госпожо.
– Правилно! А французите какви пари имат, Марийке?
– Франкове, госпожо.
– Точно така! А ние какви пари имаме, Иванчо?
– Ние

Червената шапчица, Жорж Луис

Червената шапчица, Жорж Луис Юисманс
Вече бях изгубила представа за времето. Бях покрита цялата в кръв – тази на вълците и моята собствена. От миризмата й ме бе обхванала безумна ярост, която ме превръщаше в животно, жадно за смърт. Единствено червената ми шапчица беше запазила истинския си цвят – червеният.
Кинжалът ми обходи обстойно лицето на нисък и набит вълк, който се бе осмелил да се хвърли от масата отгоре ми. Зад себе си чух хриптене и се извърнах, тъкмо навреме, за да отбия несръчно насочен удар с тояга. Този вълк вече бе минал под кинжала ми и едното му ухо висеше разкъсано и кървящо. Зъбите му се оголиха в болезнена гримаса, когато петата ми се заби в слабините му.
Отстъпих залитайки крачка назад, а от земята срещу мен се надигнаха три-четири кървящи и обезобразени вълчи фигури. Със сетно усилие ме атакуваха от три страни и аз успях да разпоря корема на единия, а на друг отнесох носа с ножа. Но останалите ме повалиха на пода и ме затиснаха.
Последното, което видях през размътения си поглед беше вратата, която се отвори, а в помещението влезе изящен сив вълк с големи мастиленочерни очи. Той проговори с кадифен, странно познат, зловещ глас:
– Толкова много убийства! Защо, о, изгубена, заблудена душа?

…и Вълкът се надвесил

…и Вълкът се надвесил над бабата на Червената шапчица и казал:
– Ще те ям! Избирай с какво – с кетчуп или с горчица?
– По-добре с телевизора, че след малко ми почва сериала.

Тръгнала Червената шапчица през

Тръгнала Червената шапчица през гората към баба си, но се уморила и полегнала да поспи.
Когато се събудила, намерила до себе си бележка:
"Червена шапчице, съжалявам, но вече не си девствена. Вълкът".
Натъжила се Червената шапчица, но продължила пътя си. След известно време пак се почувствала уморена и пак полегнала да поспи. Събудила се и намерила до себе си бележка:
"Червена шапчице, извини ни, но вече си курва. Али Баба и 40-те разбойника."
Разплакала се Червената шапчица, но продължила пътя си. Отново се изморила и отново полегнала да поспи. Събудила се и намерила до себе си бележка:
"Червена шапчице, не се притеснявай, отново си девствена. Тимур и неговата команда."

Върви си Червената шапчица

Върви си Червената шапчица из гората и си мисли: "Сега като ме нападне вълка, ще ме изнасили няколко пъти…"
Изведнъж ръце се подали от храстите и я издърпали в тях. Събули й гащичките и тъкмо тя си помислила: "Ето", я изхвърлили извън храстите. Поогледала се, поослушала се – никой. И тъжно си продължила по пътя.
Към края на гората отново я придърпали в храстите и тя доволно помислила: "Най-после". Обаче ръцете й нахлузили гащичките и изхвърлили извън храстите.
Върви си Червената шапчица тъжна и усетила, че има нещо в гащичките. Бръкнала и открила бележка: "Изпрано и изгладено от Тимур и неговата команда"